АГРИАДА КУПУВА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ ниви в землището на село Сливарово, община Малко Търново.
Индипасха е едно от най-необичайните за туристически посещения места, но се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обреди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата. Твърди се, че светилището Индипасха има повече от двухилядолетна история. Това е място почитано още от траките, място което по невероятен начин съчетава езическите и по-късно християнските вярвания.
Индипасха е древно тракийско оброчище, място тайнствено и мистично, скрито или труднооткриваемо за обикновения или непросветен турист (особено без местен водач). Пътищата до него са основно два. Единият започва от местността Качул (до моста на река Велека, близко до с. Граматиково). Продължава по горски път и след 7 км се достига до разклон, където има табела към Индипасха. Втората възможност е по пътя за село Сливарово (отклонение от основния път Малко Търново - Царево). Има указателна табела за светилището на пътя, но като цяло този път е много лош и е подходящ за високопроходим автомобил. Иначе има достатъчно табели и следвайки ги се достига до място с подръчно сковани дървени маси и пейки, което е близо до светилището. Тракийското оброчище е в ниското, до него води стръмна просека, скрита във вековната гора. Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения в името на бог Слънце и Земята-майка и да гадаят бъдещето. Но с времето пътя до оброчището бил забравен. Гъстите странджански гори скрили светилището от хората и никой не знаел къде се е намирало.
Легендата разказва, че е било открито отново от един сляп бивол, който бил напъден от жалостливия си стопанин (вместо да бъде убит), но след няколко дни се върнал прогледнал. След известно време пак губел зрението си, но отивал в гората и се връщал прогледнал. Стопанинът му го проследил и така достигнал до скала, от която животното пиело вода. Твърди се, че и днес в мистичното светилище тече лековита вода, която изправя на крака болни, сакати прохождат и слепци проглеждат. Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден. Но защо, няма обяснение.
Тогава обаче на светилището се събират хиляди хора от цяла Странджа и от страната, за да отпият, да се измият или да си напълнят от лековитата вода. Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен християнски светец. Опитите да бъде преведено името като „след Пасха” или дори „анти Пасха”, само оставят още по-голяма мистерия около скалното оброчище. Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: огън, въздух, вода и земя.
На чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. Светилището е винаги в полумрак, заради гъстата гора и високите, обрасли в сочна зеленина камъни. Времето тук е спряло, тишината е плашеща, слънчевите лъчи трудно проникват, а влагата се усеща дори и във въздуха. До аязмото има малък, грубо скован параклис и множество икони оставени от молещите се, а върху скалата висят навързани части от дрехи, които според вярването са допирали болното място, за което се търси изцеление. Гледката е твърде странна. Но хората идват тук, измиват лицата си, отпиват глътка от вълшебната вода, палят свещ и се молят на Богородица за здраве. И си тръгват, заредени с вяра, надежда и любов.
Тракийското светилище е само едно от десетките мистични места в българската част на Странджа, което се е запазило и напомня, че вярата на хората е безгранична и постоянна през вековете, но и грижата за природата (и по-специално на гъстата и вековна странджанска гора) е важна част от този тайнствен процес.
РЕЗЕРВАТ „УЗУНБУДЖАК” (2581.5 ха ) Обявен през 1956 г., той е най-големият и представителен резерват за Странджа. Намира се изцяло зад граничното съоръжение, по границата с Турция. Обявен при създаването си с името „Узунбуджак”, по-късно (по време на социализма) в научната литература е преименуван на „Лопушна”. Топографията на резервата е планинска и обхваща разнообразни географски форми, почвени и скални типове. Надморската височина е от 25 м (при вливането на Лопушница в Резовска) до 282 м в западната част. Скалистите стръмни склонове по левия бряг на Резовска са декорирани с интересни скални образувания, пропасти и пещери в андезитови, риолитови и варовикови скали. В дълбоките долове основните скали са шисти, неустойчиви на голяма дълбочина, което е довело до формирането на големи свлачища, подпомогнато и от пресичането на склона от горски пътища. „Узунбуджак” е типичен горски резерват, практически напълно покрит с горски дървета ихрасти. Преобладават дъбовите гори (над 60%), но впечатляваща е и буковата формация (35%), с големи площи, заети от странджанска зеленика. Тук са представени най-големи по площ възрастни първични букови и смесени буково-дъбови гори, каквито рядко се срещат в други части на парка. Изключителна стойност имат смесените горуново-благунови гори върху заравнените била с възраст над 200 години, височина 30-35 м и диаметър над 1 м. Някои от тях са били изсечени през турско, в края на 19 век, за добив на дървени въглища. В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката, волският език и др. Влечугите са представени от жълтокоремника, балканския гекон, вдлъбнаточелия и леопардовия смок, а бозайниците - с дива свиня, сърна, елен, лисица, чакал, дива котка и вълк. До 30-те години на миналия век тук се е срещал и рисът, но с навлизането на човека в странджанските дебри, красивият и потаен хищник изчезва.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „РУДЕНОВО” (15.3 ха) Намира се на изток от с. Сливарово, зад граничното съоръжение, над долината на река Резовска. Създадена е с цел опазване на много добре запазено находище на странджанска боровинка, разположено в стара букова гора със зеленика.
Селският събор на Сливарово е на 9 август, денят на Св. Панталеймон.
При пътуване до село Сливарово служители на Гранична полиция проверяват документи за самоличност.
източник:greencorridors.burgas.bg
