В почти всяко българско село има църква, някъде има и джамия, но се оказа, че в много села и някои градове на площада в центъра има и оръдие - гаубица, зенитка или черешово топче, а някъде дори и самолет-изтребител.
За нас е "все тая" само от лингвистична гледна точка, в контекста на поста ни Никой не е по-голям от ЗЕМЯТА. Иначе сериозно ни касаят намеренията на милиардера.
Нашата Земя е силна и могъща - представа си нямаме колко. Тя ще се справи със самозабравилите се, чиято алчност трови океаните и реките ѝ, изпепелява сушата ѝ, изсича горите ѝ, бетонира я, асфалтира я... Не само ще се справи, като добра и любяща майка ще им прости и един ден тихо ще ги приеме в обятията си.
Хлябът заема особено място на трапезата и в бита на българите в сравнение с други народи, но нали точно тук, на нивата, той се ражда и започва неговата магия. Всяка Житена питка отива да обиколи нивката си, че да стане мека и сладка.
Пишем това, понеже се появиха спекулации, че постът ни Кладенците на глада е анти ЕУ, защото асоцираме българския земеделец с падналото в кладенеца магаре, а Брюксел - с лошия фермер, който се опитал да го закопае.
"Камъните на глада" и "Ако ме видите, плачете!" - в превод от западноевропейски.
Като градинари и загрижени за родното земеделие, на фона на рекордните жеги и суша - поне в някои части на България - няма как да подминем неразборията, която се случва в момента около обсъждането на условията за кандидатстване по мярка 4.1.
Проклета да бъде земята поради тебе. Със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда. И ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет...
С традиционните пред Коледни "Игри на глада" (слава Богу, все още само на кино) и в очакване на "Битката на Петте армии" за Средната земя изпращаме 2014 година.
Но тази година очакваме доста по-интересна предколедна и новогодишна "филмова програма".
.jpg)
