На фона на всенародната истерия в очакване на еврото и овладяването на цените, борбата със спекулата... няма как да не поразсъждаваме за българското зеле кьосе.
Общоизвестно е, че българското зеле кьосе е най-кьосе. Българският розов домат е съмнително български - вероятно е български от историческа гледна точка - знаете Македония, Одрин..., но това е друга тема. Нещата с кьосето стоят малко по-иначе - колкото и да го бръснете и скубете вносното "кьосе", бидона няма да можете да излъжете. А киселото зеле заема особено място не само на трапезата, а и в живота на българина. Приготвянето му е истинско събитие. Следователно е логично цялата страховита административна машина, която ще овладява цените - министерства, агенции, комисии... да бъде хвърлена къде - в борбата с овладяването на цената на кьосето. Същата тази машина, която преди години изкла и малкото останали прасета по селските дворове, принуждавайки ни да ядем кисело зеле без свинско. Но пак навлизаме в друга тема, независимо че е пряко свързана.
И така - българина ако може да се лиши от всичко, дори и от свинско, то без кисело зеле не трябва да се оставя. Цените на другите стоки и услуги - те ще се саморегулират - пазарна икономика. Защо трябва да се намесва държавата - нали може да засегне и нечии интереси. Докато традиционния производител на българското кьосе - дребният селски стопанин... е, той е най-беззащитен и лесно може да бъде досмачкан. Комисии, агенции, репортерки ще хукнат по пазарите и непрекъснато ще ни навират в очите етикетчетата върху родните зелки. Но кощунството евро за килограм зеле например няма да бъде допуснато. Всички стриктно ще следят за това. Другите етикетчета и цени на стоки и услуги със съществени изменения (закръглени, хууубаво закръглени) ще бъдат обявени за несъществени за българите.
Българското кисело зеле - най-киселото зеле!
И най-евтиното!
И най-постното...
