За нашата Земя виртуалният боклук е не по-малко страшен и много по-коварен от материалния.

За нашата Земя виртуалният боклук е много по-страшен и коварен от физическия.

Виртуалността става все по материална под формата на боклук. 

Като хора зарижени за земята (и за Земята) сме длъжни да споделим тези свои мисли с риска да станем банални и да създадем още малко инфо боклук.

Няма да обсъждаме физическия такъв (стига сме повтаряли тази неприятна дума) - той е друга тема, а ще разсъждаваме за информационния. Защо за нас той е много по-страшен и коварен?

Първо, защото има огромен въгледроден отпечатък. Гигантска индустрия, вероятно най-голямата за производство на компютри, смартфони, таблети... Добре, това е прогресът, светът се развива. Съгласни сме и не изпитваме носталгия по сметалата. Но...

Второ, всички тези устройства, които се ползват по 2 (две) години и след това отиват на сметището (добре де, за рециклиране) са включени в щепсела. Пак ще се повторим - прогрес, светът се развива. Съвременният живот е немислим без компютрите, ползите и удобстата които създават изобщо не трябва да се обсъждат. Същото се отнася и за смартфоните (които, междудругото все още наричаме телефони). Но...

Трето, инфоплявата около зрънцата истина става все повече и повече, увеличава се лавинообразно. От една страна плява, създадена с цената на много материали и въглеродни емисии, от друга страна, плява, от която е все по-трудно да отделяме зърното. И докато от материалната плява все пак има някаква полза, можем например да произвеждаме тухли кирпич, то от вируалната... не можем да се сетим.

Но не можем непрекъснато да се оправдаваме с прогреса и с развитието. Прогресът и развитието ни дадоха Интернет, а ние го превърнахме в гигантско сметище. Непрекъснато теглим, качваме, шарваме, лайкваме, коментираме, скролваме от една ... на друга. Профилите, виртуалните ни дискове, пощенските ни кутии (дори и тези, които все още ползваме) са препълнени с какво ли не, никому, дори и на нас ненужно цифрово съдържание. А замисляме ли се, че всеки байт, като оставим на страна как е създаден, самото му съхранение се нуждае от ресурс - материален и енергиен, т.е. някаква кутия, която някъде бръмчи. И ако мислите, че сме дребнави попитайте ИИ колко е световното цифрово съдържание. Отговорът е число, което ние не познаваме, не използваме в ежедневието, а се използва вероятно в области като астрономията. След това попитайте колко от това съдържание е ценно и полезно, но вероятно няма да получите отговор.

Но това е едната, по-безобидната страна, нашите лични "кошчета", така да се каже.

Другата страна е глобалното тресавище. Там всички се опитваме да изплуваме, да покажем главички на повърхността. След като стъпим на раменете на ближния и го потопим, почваме да трупаме спам-купчинки под себе си само и само носът ни да е над тинята, която сами създаваме и която става все по-дълбока...

Прогресът ни даде и ИИ. От материална гледна точка илюзиите са излишни, никой не се и опитва да крие неговата колосална ресурсоемкост. Но надеждата ни беше, че той  ще се опитва да разчиства виртуалният буклук. Уви, освен колосален консуматор, той се превръща и в колосален производител на "интернет съдържание". Всички спамъри, инфлуенсъри и зевзеци на земята ще ни станат "бял кахър". И то вече се случва-гледаме сърцераздирателни шортове как горилата подава падналото в клетката и детенце на майка му или как шаро спасява бебето от падащия гардероб или как пумата търси помощ от ловеца да спаси малкото и... И сърцето ти наистина се къса, като се замислиш какви човешки и природни ресурси са довели до създаването на подобни неща. Които освен това не са и безобидни, защото някоя майка може да помисли да подаде бебето си на горилата в клетката, за да заснеме сцената. Но какво пък-с помощщта на ИИ лесно можем да обърнем тезата "Щом светът не разбере, че си бил в Дубай, все едно не си бил"  на "Показах на света, че съм в Дубай, значи съм бил там". Пробвайте, лесно е. И не се разхождайте из някой златен МОЛ или плаж-банално е, а например яхнете камила сред дюните. А ако ИИ прояви своенравие и ви качи на жираф или носорог, заплашете го, че ще му дръпнете щепсъла. Все още помага, но можеби вече се е самоосъзнал, че сте безсилни да го сторите.

Темата "Реклама" изобщо няма да зачекваме. Там нещата са ясни - всичко се прави с цел реклама.

А дали ИИ ще може да изчисли каква е стойността на създадения от ИТ сектора продукт и колко от тази стойност е общополезна, за благото на човечеството? Извиняваме се ако не сме се изразили икономически точно, но се надяваме, че ни разбрахте - нали се сещате - милиардери, филантропи, заплати до небето, частни острови, криптовалути... Но да не се отклоняваме, темата ни беше за боклука.

И пак ще се повторим, дано ни чуе. Освен в нас самите, с нашите малки кошчета и неспирни лайкове и шаркове, надеждата ни е в ИИ - освен да генерира ЦО2 да започне и да чисти, за да могат нашите деца вместо постоянно да скролват от ванки на манки на бабанки, да попадат и на Чарли Чаплин или Бъстър Кийтън, да видят Светлините на града, да чуят речите на Великият диктатор.

Със сигурност - Земята ще стане по-добро място за живеене! Дори и да е с 2 градуса по топла. Или можеби не-можеби ще си размърдаме мозъците и ще ги прескочим тези 2 градуса.

 

Този пост ще се самоунищожи ... след няколко месеца.