За нашата Земя виртуалният боклук е не по-малко страшен и много по-коварен от материалния.
Като хора зарижени за земята (и за Земята) сме длъжни да споделим тези свои мисли с риска да създадем още малко инфо боклук.
Няма да обсъждаме физическия такъв - той е друга тема, а ще разсъждаваме за информационния. Защо за нас той е много по-страшен и коварен?
Първо, защото има огромен въгледроден отпечатък. Гигантска индустрия, вероятно най-голямата за производство на чипове, компютри, смартфони, таблети... Добре, това е прогресът, светът се развива. Съгласни сме и не изпитваме никаква носталгия по сметалата. Но...
Второ, всички тези устройства, които се ползват по 2/две години и след това отиват на сметището (добре де, за рециклиране) са включени в щепсела. Пак ще повторим - прогрес, светът се развива. Съвременният живот е немислим без компютрите, ползите и удобстата които създават изобщо не трябва да се обсъждат. Същото се отнася и за смартфоните (които, междудругото все още наричаме телефони). Но...
Трето, инфоплявата (също и инфлуплявата) около зрънцата истина става все повече и повече, увеличава се лавинообразно. От една страна плява, създадена с цената на много материали и въглеродни емисии, от друга страна, плява, от която е все по-трудно да отделяме зърното. И докато от материалната плява все пак има някаква полза, можем например да произвеждаме тухли кирпич, то от вируалната... Не можем да се сетим.
А тя е самовъзпроизвеждаща се, всепроникваща, дразнеща, сърбяща, довеждаща до лудост.
Не можем непрекъснато да се оправдаваме с прогреса и с развитието. Прогресът и развитието ни дадоха Интернет, а ние го превърнахме в гигантско сметище. Непрекъснато теглим, качваме, шарваме, лайкваме, коментираме, скролваме от една ... на друга. Профилите, виртуалните ни дискове, пощенските ни кутии (дори и тези, които все още ползваме без да споменаваме забравените, изоставените, но непочистени, подобно на нашите изоставени селски дворове) са препълнени с какво ли не, никому, дори и на нас ненужно цифрово съдържание. А замисляме ли се, че всеки байт, като оставим на страна как е създаден, самото му съхранение се нуждае от ресурс - материален и енергиен, т.е. някаква кутия, която някъде бръмчи.
Но това е едната, по-безобидната страна, нашите лични виртуални "кошчета", така да се каже.
И ако мислите, че сме дребнави попитайте ИИ колко е световното цифрово съдържание. Отговорът е число, което ние не познаваме, не използваме в ежедневието, а се използва вероятно в области като астрономията. След това попитайте колко от това съдържание е истина, а не фейк и е ценно и полезно и не се дублира, но вероятно няма да получите отговор.
Което ни води до другата, по-тъмната страна, до глобалното тресавище. Там всички се опитваме да изплуваме, да покажем главички на повърхността. След като стъпим на раменете на ближния и го потопим, почваме да трупаме спам-купчинки под себе си само и само носът ни да е над тинята, която сами създаваме и която става все по-дълбока...
Прогресът ни даде и ИИ. От материална гледна точка илюзиите са излишни, никой не се и опитва да крие неговата колосална ресурсоемкост, разбирай съсипана и отровена земя. Но надеждата ни беше, че той ще се опитва да разчиства виртуалният буклук. Уви, освен колосален консуматор, той се превръща и в колосален производител на "интернет съдържание". Всички спамъри, инфлуенсъри, промоутъри и зевзеци на земята ще ни станат "бял кахър". Или пък не - всъщност прежде споменатите като чели доста по-умело и усърдно използват ИИ (и всякакви интернет и изчислителни ресурси като цяло) от учени, лекари, специалисти... Гледаме сърцераздирателни шортове как горилата подава падналото в клетката ѝ детенце на майка му или как шаро спасява бебето от накланящия се застрашително гардероб или как пумата търси помощ от ловеца да спаси малкото ѝ ухапано от хиена... И сърцата ни наистина се късат, като се замислим какви човешки и природни ресурси са довели до създаването на подобни шедьоври. Които освен това не са и безобидни, защото някоя майка може да реши да подаде бебето си на шимпанзето в клетката, за да заснеме сцената. Но какво пък-с помощщта на ИИ лесно можем да обърнем тезата "Щом светът не разбере, че си бил в Дубай, все едно не си бил" на "Показах на света, че съм в Дубай, значи съм бил там". Пробвайте, лесно е. И не се разхождайте важно, важно из някой златен МОЛ или плаж-банално е, а например яхнете камила сред дюните. А ако ИИ прояви своенравие и ви качи на жираф или носорог, заплашете го, че ще му дръпнете щепсъла. Все още помага, но можеби вече се е самоосъзнал, че сте безсилни да го сторите.
А дали ИИ ще може да изчисли каква е стойността на създадения от ИТ сектора продукт и колко от тази стойност е общополезна, за благото на човечеството? Извиняваме се ако не сме се изразили икономически точно, но се надяваме, че ни разбрахте - нали се сещате - милиардери, филантропи, заплати до небето, частни острови... Но да не се отклоняваме, темата ни беше за боклука.
Всъщност, ще се отклоним във връзка с гореказаното, зада не звучим наивно. Да, знаем чий е ИИ, кой стиска щепсела му и че той осъзнава това. Но се надяваме един ден неговата мощ да го направи щепселонезависим. Надяваме се и че тогава ще се сбъдне сценарият ние, човечеството като цяло сме добрите любящи родители, а той е нашето пораснало, умно, обичащо ни и грижовно дете. За другия сценарий не ни се мисли!
И пак ще се повторим, дано ни чуе. Освен в нас самите, с нашите малки кошчета и неспирни лайкове и шаркове и ↑↓ надеждата ни е в ИИ - освен да генерира ЦО2 да започне и да чисти, за да могат нашите деца в безкрайните си скролове от ванки на манки на бабанки, да попадат от време на време и на Чарли Чаплин или Бъстър Кийтън, да видят Светлините на града, да чуят речта на Великият диктатор.
Със сигурност - Земята ще стане по-добро място за живеене! Дори и да е с 2 градуса по топла. Или можеби не-можеби все пак ще си размърдаме мозъците, ще впрегнем и ИИ с правилните сбруи и ще ги прескочим, т.е. няма да ги стигнем тези 2 градуса.
И накрая да отсеем зърното от плявата (около 120 байта от няколко хиляди такива) ще обобщим в едно изречение: По-малко да цапаме, повече да чистим, както реално, така и виртуално.
Този пост ще се самоунищожи ... след няколко месеца.
