За нашата Земя виртуалният боклук е не по-малко страшен и много по-коварен от материалния.
Виртуалността става все по материална под формата на боклук.
Като хора зарижени за земята (и за Земята) сме длъжни да споделим тези свои мисли с риска да станем банални и да създадем още малко инфо боклук.
Няма да обсъждаме физическия такъв (стига сме повтаряли тази неприятна дума) - той е друга тема, а ще разсъждаваме за информационния. Защо за нас той е много по-страшен и коварен?
Първо, защото има огромен въгледроден отпечатък. Гигантска индустрия, вероятно най-голямата за производство на компютри, смартфони, таблети... Добре, това е прогресът, светът се развива. Съгласни сме и не изпитваме никаква носталгия по сметалата. Но...
Второ, всички тези устройства, които се ползват по 2 (две) години и след това отиват на сметището (добре де, за рециклиране) са включени в щепсела. Пак ще се повторим - прогрес, светът се развива. Съвременният живот е немислим без компютрите, ползите и удобстата които създават изобщо не трябва да се обсъждат. Същото се отнася и за смартфоните (които, междудругото все още наричаме телефони). Но...
Трето, инфоплявата (също и инфлуплявата) около зрънцата истина става все повече и повече, увеличава се лавинообразно. От една страна плява, създадена с цената на много материали и въглеродни емисии, от друга страна, плява, от която е все по-трудно да отделяме зърното. И докато от материалната плява все пак има някаква полза, можем например да произвеждаме тухли кирпич, то от вируалната... не можем да се сетим.
Не можем непрекъснато да се оправдаваме с прогреса и с развитието. Прогресът и развитието ни дадоха Интернет, а ние го превърнахме в гигантско сметище. Непрекъснато теглим, качваме, шарваме, лайкваме, коментираме, скролваме от една ... на друга. Профилите, виртуалните ни дискове, пощенските ни кутии (дори и тези, които все още ползваме) са препълнени с какво ли не, никому, дори и на нас ненужно цифрово съдържание. А замисляме ли се, че всеки байт, като оставим на страна как е създаден, самото му съхранение се нуждае от ресурс - материален и енергиен, т.е. някаква кутия, която някъде бръмчи.
Но това е едната, по-безобидната страна, нашите лични "кошчета", така да се каже.
И ако мислите, че сме дребнави попитайте ИИ колко е световното цифрово съдържание. Отговорът е число, което ние не познаваме, не използваме в ежедневието, а се използва вероятно в области като астрономията. След това попитайте колко от това съдържание е истина и е ценно и полезно и не се дублира, но вероятно няма да получите отговор.
Което ни води до другата, страшната страна, до глобалното тресавище. Там всички се опитваме да изплуваме, да покажем главички на повърхността. След като стъпим на раменете на ближния и го потопим, почваме да трупаме спам-купчинки под себе си само и само носът ни да е над тинята, която сами създаваме и която става все по-дълбока...
Прогресът ни даде и ИИ. От материална гледна точка илюзиите са излишни, никой не се и опитва да крие неговата колосална ресурсоемкост. Но надеждата ни беше, че той ще се опитва да разчиства виртуалният буклук. Уви, освен колосален консуматор, той се превръща и в колосален производител на "интернет съдържание". Всички спамъри, инфлуенсъри и зевзеци на земята ще ни станат "бял кахър". И то вече се случва-гледаме сърцераздирателни шортове как горилата подава падналото в клетката и детенце на майка му или как шаро спасява бебето от падащия гардероб или как пумата търси помощ от ловеца да спаси малкото и... И сърцето ти наистина се къса, като се замислиш какви човешки и природни ресурси са довели до създаването на подобни шедьоври. Които освен това не са и безобидни, защото някоя майка може да реши да подаде бебето си на шимпанзето в клетката, за да заснеме сцената. Но какво пък-с помощщта на ИИ лесно можем да обърнем тезата "Щом светът не разбере, че си бил в Дубай, все едно не си бил" на "Показах на света, че съм в Дубай, значи съм бил там". Пробвайте, лесно е. И не се разхождайте из някой златен МОЛ или плаж-банално е, а например яхнете камила сред дюните. А ако ИИ прояви своенравие и ви качи на жираф или носорог, заплашете го, че ще му дръпнете щепсъла. Все още помага, но можеби вече се е самоосъзнал, че сте безсилни да го сторите.
Темата "Реклама" изобщо няма да зачекваме. Там нещата са ясни - всичко се прави с цел реклама.
А дали ИИ ще може да изчисли каква е стойността на създадения от ИТ сектора продукт и колко от тази стойност е общополезна, за благото на човечеството? Извиняваме се ако не сме се изразили икономически точно, но се надяваме, че ни разбрахте - нали се сещате - милиардери, филантропи, заплати до небето, частни острови, крипто... Но да не се отклоняваме, темата ни беше за боклука.
И пак ще се повторим, дано ни чуе. Освен в нас самите, с нашите малки кошчета и неспирни лайкове и шаркове, надеждата ни е в ИИ - освен да генерира ЦО2 да започне и да чисти, за да могат нашите деца вместо постоянно да скролват от ванки през манки на бабанки, да попадат и на Чарли Чаплин или Бъстър Кийтън, да видят Светлините на града, да чуят речите на Великият диктатор.
Със сигурност - Земята ще стане по-добро място за живеене! Дори и да е с 2 градуса по топла. Или можеби не-можеби все пак ще си размърдаме мозъците и няма да ги стигнем тези 2 градуса.
Този пост ще се самоунищожи ... след няколко месеца.
